ИСТОРИЯТА НА ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Явор Димитров – капитанът, който никога не се скри и винаги влиза във водата с цялото си сърце, за да бъде пример и на тези, които вървят по неговите стъпки

Спортът е натиснал бутонът „пауза“. Спортистите са в изолация и са затворени в домовете си. Носталгията постепенно ни обзема. Басейнът вече ужасно ни липсва, нали? Адреналинът, напрежението, водната топка... Но трябва да бъдем силни. Да спазваме правилата и да помогнем час по-скоро да излезем от трудната ситуация.

В момента трябваше да текат квалификации, да се играят мачове, водата да ври, а емоциите да бушуват... Уви. Скоро. Сега, в настъпилото затишие ще имаме време да се запознаем отблизо с едни от най-големите таланти от школата на КВТ Славия.

И няма как да не започнем с един млад мъж, който спокойно може да служи за пример на всички, които „идват след него“. Спокойно можем да го наречем „Символът“ на детско-юношеската школа на „белите“, защото вече 9 години защитава цветовете на тима. Започнал като невръстен хлапак, а сега вече капитан на юношите старша възраст и основна част от мъжкия състав.

Името му е Явор Димитров!

Роден е на 13 април 2000 година в София. И за разлика от повечето свои връстници по онова време той не иска да прилича на някой известен рапър или футболист. Желанието на Явор е да се занимава със сериозен, труден, мъжки спорт, който ще го развие не само физически, а и като личност...

И така в началото на 5-ти клас, малко след като е навършил 11 години, Явор се озовава на басейна. Не е Коледа, но това слабичко и крехко момче разбира, че чудесата се случват и мечтите се сбъдват, стига да имаш желание, вяра и воля, за да ги преследваш.

Димитров попада на правещия първи стъпки в треньорската професия, но работещ с огромно сърце и любов към децата Ангел Бенински. Наставникът току-що е поел родените през 1998-ма и 1999-та година състезатели от Асен Денчев и към тях прибавя Явор и няколко негови връстници.

„Още в началото Явор ми направи впечатление с усърдието си. От него никога не чух „Тренер, не мога“. Изпълняваше всички упражнения с изключително усърдие. Виждах как се раздава не само в мачовете, но и във всяка една тренировка. Никога не се оплака. Никога не се скри. Идвал е болен, с  Всеки път, когато влиза във водата, той го прави със сърце и с течение на годините започна да придава този свой хъс на своите съотборници. По време на тренировките малките гледаха от него, искаха да приличат на него. Опитваха се да му поддражават“.  Това са думите на Бенински, когато го помолихме да сподели впечатленията си от Димитров. Всъщност оказва се, че връзката играч-треньор е много силна.

„Радвам се, че животът ми даде тази възможност и изпълних мечтата си да се занимавам със сериозен спорт, който не само ме разви физически, но ме изгради като личност. Това със сигурност е благодарение и на нашия треньор, който винаги е бил до нас и с ръка на сърцето си мога да кажа, че той ни отгледа като негови деца“, разкрива Явор.

А неговото изграждане като спортист със сигурност може да служи за визитна картичка на Бенински. В момента слабичкото преди 9 години момче е млад, силен мъж и е един от най-универсалните състезатели у нас. Титулярната му позиция е на „петте метра отляво“, но изключителната му бързина, борбеност, решителността в персоналните двобои и силният шут му позволяват да играе на всяка една позиция, на която отборът има нужда и треньорът му каже.

Една от най-силните му черти обаче е колективният дух и лидерските качества, които носи у себе си. А това личи и от начина му на мислене. Попитан кои са най-големите му успехи във водната топка, той пропуска индивидуалните си награди, а моментално отговаря: „Най-големият ми успех е, че въпреки трудностите и неособено добрите условия, при които тренираме, ние всяка година, независимо на каква възраст, се класираме сред шестте най-добри в България. Определено се гордея и с бронзовия медал със старшата възраст миналата година“, споделя младокът, който през годините нееднократно е част от юношеските формации на националния отбор и той вече блести за мъжкия тим и макар да знае, че водната топка няма да осигури финансово живота му, той е наясно, че тя ще бъде част от него завинаги.

А той ще продължи да бъде Капитанът – във и извъна водата....