МОМЧЕТО, КОЕТО ВПЕЧАТЛИ ЕВРОШАМПИОНА

Един от най-добрите млади български ватерполисти Мартин Дончев отказа на Цървена звезда и предпочете родната Славия... Засега!

Преди 2 години той бе на кръстопът. Дали да продължи да се занимава с водна топка или да „окачи банския на пирона“ и да се отдаде на мимолетната си тръпка към футбола...

Сутрин ставаше в 6, за да може да подготви уроците и домашните, в 9 бе на игрището за тренировката по футбол в школата на ЦСКА 1948, следваше училище, а вечерта от 19:30 до 22:00 бе в басейна с шапката на Славия. Тази „лудост“ продължи почти 2 месеца и в крайна сметка се наложи той да направи своя избор. И го направи! Избра по-малко популярния, по-некомерсиалния, но със сигурност не по-малко красивия и определено по-трудния спорт. Спечели водната топка. Да, със сигурност щеше да е много жалко, ако се бе отказал, защото със сигурност става въпрос за един от най-талантливите млади ватерполисти в България. Името му е Мартин Дончев.

Роден е на 29 януари 2003 година в София. От малък обича да плува и тъй като живее на метри от басейн „Диана“ там прави първите си стъпки във водните спортове. Започва с плуване, но съвсем скоро е забелязан от треньора по водна топка на Славия Ангел Бенински, който му предлага да се присъедини към отбора му. 
Годината е 2014-та. Още в началото единадесет годишният Мартин усеща колко по-интригуващ и завлядаващ спорт е това. Има игра, има движение, има борба, битка, мисъл... Решението е взето. Басейн „Диана“ се превръща в неговият втори дом. И съвсем скоро качествата на Дончев започват да се набиват в очите на всички. Тренира с „батковците“, играе с тях. Стига се до там, че му се е налагало да се изправя срещу състезатели, които са с три години по-големи от него. Трудно е. Физически са по-силни. Но той не се отказва. Започва усилена работа и във фитнеса. Спазва хранителен режим. И резултатите не закъсняват. Разликата постепенно започва да се топи. Той играе като равен с равен с по-големите. Момчето постепенно се превръща в млад, силен мъж. Висок е 185 см и тежи 78 кг. Играе великолепно с дясна ръка. Бърз и изключително повратлив, гъвкав и стабилен във водата. В негово лице Ангел Бенински вижда идеалния „център“.

„Мартин израства с всяка тренировка. Усещам потенциала му и затова от него изисквам повече. Той е част от една група момчета към които съм по-строг, защото знам, че могат да стигнат далеч. Затова започнах да ги викам да тренират и играят и с мъжете. В началото бяха леко стресирани, но постепенно се окопитиха и влязоха в час. Отпуснаха се. Само след няколко мача с първия отбор, Мартин започна да „върти“ пазача си, както иска. И тук става въпрос за мъже. Да не говорим за старшата възраст, където той вече играе без проблем. А това са родени 2000-2002-ра година.  По принцип при юношите година-две оказват голямо влияние, но той по нищо не отстъпва и на тези, които са с три години по-големи. Сигурен съм, че може да стигне далеч. Важното е да продължава да работи все така усилено и упорито“, споделя Бенински.

„Мартин е лидер. Неслучайно е и капитан на отбора. Преди мач винаги ни събира и ни казва по няколко думи. Ей такива, елементарни, прости, но някак си ни вдъхва кураж. Кара ни да вярваме, че ще победим“, споделят негови съотборници от юношите младша възраст, които знаят, че дори и играта да не върви, резултатът да не е в тяхна полза, Дончев няма да се скрие. Напротив. Ще се "нагърби", ще направи и невъзможното, за да обърне хода на събитията му. И често успява.

И може би затова за качествата му вече се чува и отвъд Калотина. През миналото лято младокът, който е двукратен бронзов медалист от държавното първенство у нас, печелил приза „Най-добър играч“ и двукратен голмайстор от републиканския шампионат бе поканен на проби в сръбския гранд Цървена звезда. В Меката на водната топка, под зоркия поглед на един от най-титулуваните играчи в света Игор Миланович, Мартин трябваше да премери сили с още над 50 свои връстници. И успя. Бе поканен да се присъедини към втория отбор на „звездашите“, които само преди няколко години станаха европейски клубни шампиони и завоюваха суперкупата на Европа.

За съжаление той нямаше как да приеме предложението. Състезателите от „дубъла“ са с аматьорски статут, а в Белград „сиренето е с пари“. Освен това образованието също е от основно значение за младока. Но той влезе в „списъка“ на европейския колос. И те ще продължат да следят развитието му. И със сигурност един ден отново ще го потърсят.

А дотогава Дончев, който е и национален състезател на България за родените през 2002-ра година ще продължава да блести за Славия.