ПИСМО ДО МАРТИ

ДНЕС СЕ НАВЪРШВА ЕДНА ГОДИНА ОТ ТРАГИЧНАТА ГИБЕЛ НА ВАТЕРПОЛИСТА НА СЛАВИЯ И ПОМОЩНИК ТРЕНЬОР НА ЮНОШЕСКИЯ ТИМ НА БЕЛИТЕ МАРТИН КИРОВ. ТОЙ ОСТАНА ЗАВИНАГИ НА 25, НО ЩЕ ЖИВЕЕ ВЕЧНО В СЪРЦАТА НА ВСИЧКИ, КОИТО ИМАХА ЧЕСТТА ДА СЕ ДОКОСНАТ ДО НЕГО.

Тези, които обичаме и сме изгубили, не са вече

 където са били, а са навсякъде, където сме ние.

Понякога мъката връхлита неочаквано и силно... Стоварва се и ни смазва. Но и тогава се съвземаме и продължаваме, както ни научи ти, Марти!

Вчера отново отворихме профила ти във фейсбук... Последната ти публикация. Нима е ирония на съдбата - снимка на „бебетата на Мат Бъзби“... Онези момчета на твоята възраст от любимия ти Манчестър Юнайтед, които губят живота си в самолетна катастрофа на 6 февруари 1958-ма... Сняг, лед, самолетът се подхлъзва... Техният часовник спря завинаги на 3 и 5.... А твоят? Господи, как проклинаме този лед, на който се подхлъзна ти и полетя в бездната... Случи се при опит да покориш онзи връх. Твоя. Като тях. За теб стрелките останаха също на едно място. Календарът не прехвърли тази злокобна и мъчителна дата. 20 май 2019-та... Ти остана завинаги на 25!

Не ти се сърдим, Марти! Не сме ти ядосани, че си отиде и ни остави! Благодарни сме, че те познавахме, че бе винаги с нас, че бе нашият пример, нашият брат, нашият учител...

Няма да те лъжем, че не боли! Напротив! Боли! Много!
Ужасна, разкъсваща болка от празнината, която остана след теб. Тъжно е, че искаме да ти разкажем толкова много неща. И го правим всеки ден. Стоим в тъмнината и говорим с тишината. А не знаем дали ни чуваш. Затова пишем това писмо! До теб!

Не знаем къде си! Дано е красиво там! Ти го заслужаваш!

Усещаме те в сърцата си, носим те в мислите си, но ни липсваш ужасно много. 
Всеки път, приближавайки се към басейна очакваме да те видим. Чакаме да зърнем усмивката ти. Стоим и гледаме към входа. Хората минават, но ти така и не идваш. Няма те на скамейката. Не влизаш във водата с нас, нито в съблекалнята. Не протягаш ръка за поздрав... Боли!

А знаеш ли как трудно бе да чуем ужасната новина. Сълзите се стичаха от очите ни. Стон на скръб притискаше гърдите, задушаваше ни в опит да излезе от устните. Повтаряхме си да се успокоим, но не можехме, защото знаехме, че теб вече те няма. Не искахме и не можем да повярваме. Да приемем! Не бяхме съгласни! Отказвахме да чуем! Плакахме, докато сълзите ни не пресъхнаха.

За жалост е истина. Вече една година ти не си сред нас! Осъзнаваме, че повече няма да ни кажеш „Къде сте, тигри?“ или да ни тупнеш по главите и да ни наредиш „Влизайте във водата и побеждавайте!“. Но ти си в нас! Вече няма сълзи. Но споменът за теб е жив и ще бъде вечен. Обещаваме никога да не те забравим и да продължим да те носим в сърцата си. Обещаваме да не плачем, защото знаем, че ти не го искаш. Ние ще следваме твоя пример. Ще бъдем това, което ти искаше от нас - да бъдем победители във водата и в живота.

Обещаваме да не предадем онова, в което вярваше ти – честността и добротата.

Искаме да се гордееш с нас, защото ние сме горди, че те познавахме!

Обичаме те, Марти! Завинаги с нас!

ПОКЛОН!

С обич: Твоите „тигри“