ВРАЦА, "ЛЕДЕНИКА"...ИЛИ КАК СЕ СТАВА ОТБОР

ЕДНА ПРЕКРАСНА ПРИКАЗКА ПО ДЕЙСТВИТЕЛНИ СЪБИТИЯ ЗА ЕДИН ДЕЙСТВИТЕЛЕН ТРЕНЬОР, ЕДНИ ЩАСТЛИВИ ДЕЦА И ЗА ТОВА КАК СЕ ГРАДИ ИСТИНСКО ДОВЕРИЕ И КАК СЕ СЪЗДАВА СИЛЕН КОЛЕКТИВ

Има ли нещо по-хубаво от греещата детска усмивка, озарена от блясъка в щастливите малки очи... Ако не знаете отговора, попитайте родителите на онези двайсетина деца от клуб по водна топка Славия, които бяха на еднодневна екскурзия до пещерата „Леденика“ и град Враца...

Отговорът се съдържа в думите на една от майките, която написа в общата „вайбър“ група на тима: „Тренер пак си номер 1! Ангел и Никола са много впечатлени от пещерата. Възхитени са от обяда и чакат дати за Ягодинската пещера и Магурата“

Май нещо не става ясно, нали? Нерде екскурзии и пещери, нерде водна топка. Е, ако не сте разбрали, то значи никога не сте имали нещо общо с треньора Ангел Бенински и отборите по водна топка в Славия... И затова ще започнем отначало.

Преди около двайсетина дни младият специалист (роден е през 1985-та година) предложи: „На 5 февруари децата няма да са на училище. Има междусрочна ваканция. Искате ли да организирам една екскурзия – ще си бъдат заедно, ще им бъде интересно, ще си поиграят, а и вие няма да се чудите какво да ги правите в делничен ден, когато сте на работа, а те почиват?“

Речено-сторено. Първоначално желаещи имаше доста и в рамките на ден Бенински се свърза с туроператорска фирма, изготвена бе оферта и всичко вървеше по мед и масло. Но, както всяка приказка има и своите моменти на препядствия и трудности, така и в нашия случай не всичко се разви според очакванията. В последните дни отвсякъде заваляха предупреждения за влошаването на метеорологичните условия и част от родителите (съвсем логично) се отказаха. И така екскурзията бе на път да пропадне, тъй като от фирмата организатор решиха, че нямат особена „сметка“ да правят нещо за двайсетина деца. Бизнесът си е бизнес, но за Ангел Бенински има нещо по-важно от „плюсът и минусът“ в счетоводството на някаква компания.

„Аз съм обещал на тези деца. Те чакат с нетърпение и всеки ден ме питат какво ще правим, къде ще ходим. Аз не мога и няма да ги излъжа“, категоричен бе той. Един телефон на компания осигуряваща автобусни превози, втори разговор с уредниците на пещерата „Леденика“, трети с управителя на ресторант във Враца и...готово. Екскурзия ще има. И я имаше. А най-важното е, че децата ще я помнят още дълго. Смях, игри, невероятната природа на Врачанския Балкан, магнетичната красота на „Леденика“, вкусния обяд...

„На връщане заспаха като къпани в автобуса“, споделя Бенински. Той е доволен, тъй като неговите възпитаници са били щастливи. И е горд, защото и автобусният шофьор (който е такъв от години и десетки пъти е превозвал малчугани) и уредничката на пещерата са били единодушни: „Не сме виждали толкова възпитани деца“.

Шофьорът дори е още по-подробен в откровенията си: „Редовно возя ученици. Признавам си, че трудно ги издържам. Те са неконтролируеми. Не искам да съм на мястото на учителите им. Направо ги побъркват“.

И ние му вярваме, но вчера той бе щастлив да шофира автобус не с обикновени деца, а с ватерполисти на Славия.

И тук е моментът да отдадем заслуженото освен на родителите на тези деца и на самия спорт, който възпитава на ред и дисциплина, така и на треньора е Ангел Бенински.

„За мен не е важно да науча тези деца само да плуват и да играят водна топка. Аз искам те да бъдат хора, човеци с главно „Ч“. Искам да ги науча да бъдат отбор, както във водата, така и в живота. Искам да идват с удоволствие на басейна, защото там ще бъдат със своите приятели. Искам да са разумни, дисциплинирани и възпитани. Искам да ги науча на уважение. Искам да са готови във всеки един момент да помогнат на човека до себе си“, споделя специалистът. И успява. Неслучайно не минава и ден, в който да не му се обади притеснен баща или разтреперена майка с думите: „Тренер, еди кой си е закъсал с оценките“, „Тренер, ама той нещо малко си е развалил дисциплината“...

И „тренерът“ откликва. Ще поговори с детето, ако трябва и до училището ще иде, и след седмица-две резултатът е налице. А малките очички продължават да го гледат с възхита. А защо?

Отоворът се крие в думите на самия Бенински. „Аз не харесвам заобиколните пътища. Вярвам че, най-хубавото и истинско нещо е съвсем просто. Например когато искаш да кажеш на някой, че го обичаш, му казваш „Обичам те“. Няма смисъл от дълги словоизляния, заучени фрази и сложни словосъчетания“.

И той е такъв и със своите възпитаници – прям, директен, истински. Да, тренировките са тежки. Понякога е строг, но нали помните неговите думи от началото на разказа ни: „Аз съм обещал на децата и не мога да ги излъжа“. И затова те му вярват. И го слушат. И затова е успял да изгради отбори, от вече няколко поколения ватерполисти, които продължават да са отбор и след като напуснат басейна.

А Враца, „Леденика“, лошото време, шофьорът и екскурзоводката бяха само част от приказката. Приказката за един прекрасен ден, на едни прекрасни деца, от един прекрасен отбор...