ДА ПОКОРИШ АНГЛИЯ С БАНСКИ НА...СЛАВИЯ

ИСТОРИЯТА НА ТРИКРАТНИЯ НОСИТЕЛ НА ПРИЗ „НАЙ-ДОБЪР ВРАТАР“ ГЕОРГИ ПИРГОВ, КОЙТО ВПЕЧАТЛИ КУП СРЪБСКИ ЛЕГЕНДИ, НО ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА САМО С МНЕНИЕТО НА НАСТАВНИКА НА „БЕЛИТЕ“ АНГЕЛ БЕНИНСКИ

“Георги, за мен бе истинско удоволствие да работя с теб. Продължавай да бъдеш все така усърден и упорит. Ти имаш огромен потенциал и страхотни качества, и се надявам да ги реализираш, за да бъдеш един прекрасен вратар във водещ отбор. Сигурен съм, че ние не се виждаме за последен път. Дори напротив”.

Това написа миналото лято в профила си в Instagram един от най-титулуваните сръбски ватерполисти Никола Раджен, публикувайки снимка с 15-годишния български вратар Георги Пиргов. Какво по-голямо признание за един млад състезател от думите на лидера на Цървена звезда, световен и двукратен европейски шампион, петкратен победител в Световната лига и бронзов медалист от две Олимпиади, както и европейски клубен шампион с Цървена звезда и Партизан...

А всичко започва преди пет години. В Славия. При наставника Ангел Бенински.

Роденият на 6 май 2004 година Георги попада съвсем случайно на „Дианабад“. Идеята на родителите му е да ходи веднъж-два пъти седмично на тренировки. Да плува. Да е здрав. В последните 4 години момчето е живяло в Англия, където е тренирало плуване и дори има две състезания с училищния отбор зад гърба си. Оценката на Бенински след първото занимание обаче е съвсем различна. „Той не може да плува. Няма правилна техника нито на движенията, нито при дишането. От утре ще започне с дъска. Ще го оправим. Нека да идва три пъти седмично“, лаконичен е специалистът в разговор с бащата на момчето. Речено-сторено. Краят на февруари е. 2015-та...

Две седмици по-късно следва нов разговор. „Ще го правя вратар. Искам го всеки ден на тренировки“, категоричен е младият специалист, който твърди, че още в началото е усетил огромен потенциал в момчето.

„Като видях как обърна крачетата и се загледах в тия дълги прави ръце, вече знаех, че това ще бъде моят вратар“, категоричен е Бенински. И някъде тук започва истинската приказка за Георги Пиргов. Приказка за една огромна любов, страст, много усилия, много труд, безгранично доверие и една мечта...

В началото Георги е трети избор под рамката на „бялата“ врата. Но това не го отчайва. Момчето, което заради неправилната си техника в Англия е плувало без да си поема въздух демонстрира изключителен характер, воля и хъс. С всеки изминал ден, след всяка следваща тренировка той е все по-запленен, все по-амбициран, все по-искащ и търсещ.

Мнението на Ангел Бенински се превръща в единица мярка за свършена работа, а момчетата от отбора вече са повече от приятели, те са като братя за Георги. „Дианабад“ се превръща във втори дом за младока. Всяка вечер той е там в 18:00 и вместо да си тръгне в 19:30, остава и с „батковците“ до 21:30... По този начин има възможност да тренира с вратарите от по-големите възрасти –  Емилиян Павлов (1998), Иван Андонов (2001), Денис Бечев (2002), които се превръщат в кумири за Пиргов.

Времето се търкулва бързо и идва есента. Георги вече е първи вратар на тима, а „трамбовката“ му е впечатляваща, като за него не е проблем да отскочи така от водата, че да излезе над повърхността й с целия си бански. Суперлативите за него започват да валят. През 2016-та година той печели приза най-добър вратар в надпреварата за купата на „Столична община“ и на възпоменателния турнир в памет на „Петър Шопов - Шопето“, в които първото място е за „белите“. За него обаче е важно друго – „Какво каза тренера?“...

В края на 2016-та семейството на Пиргов отново заминава за Англия. И тук може би всичко в „бялата“ приказка на Георги щеше да приключи. Да, но ако ставаше въпрос за някой друг. Но не и за младия, талантлив вратар. Той не може да приеме факта, че няма да играе повече за Славия и че ще се раздели със съотборниците си и с треньора си. И се оказва, че решение все пак има.

На Острова се намира отбор, в който вратар на мъжете е българин – Иван Милушев, а треньори са нашият сънародник Румен Куртев и сърбинът Петер. Георги започва да тренира пет пъти в седмицата. И е щастлив. Не му прави впечатление, че за да стигнат до басейна се налага баща му да шофира час и половина в едната посока. Така младокът е във форма. И е готов за мачовете на Славия. И той пътува за всяко състезание, а призванието не закъснява.

През 2018-та година Пиргов, няколко месеца след като се възстановява от счупване на крака печели приза „Най-добър вратар“ в държавното първенство за U15, в което „белите“ завършват на четвърто място.

„Разбира се, че се радвам за тази награда, но много по-щастлив щях да съм ако с отбора бяхме взели медал“, споделя Георги, който водната топка вече е превърнала в 190 сантиметров, силен, млад мъж.

Няколко месеца по-късно обаче екипът на Славия все пак е „комбиниран“ с благороден метал. И то злато. Но в Англия.

В началото на октомври 2018-та се играят финалите за купа „Лондон“, където Пиргов, защитавайки цветовете на Ealing и под ръководството на Румен Куртев печели първото място. Във всеки мач обаче, младият вратар излиза с бански и кърпа на...Славия. Така е и по време на Интеррегионалните игри в Манчестър. Георги е на вратата на сборния отбор на Югозападна Англия, но той продължава да носи емблемата на родния си клуб във всеки мач.

„Аз не мога да си представя да обуя друг бански, да нося друг екип, да защитавам друга емблема. Когато съм с цветовете на Славия се чувствам сигурен и силен. Когато съм във водата сякаш чувам и гласа на Ангел Бенински и това ме мотивира още повече“, споделя Георги, който не спира да впечатлява с изявите си.

След края на Интеррегионалните игри, сръбски скаут спонтанно му подарява бански на националния отбор на западната ни съседка с думите „Ти си най-добрият вратар в Англия“, а селекционерът на Великобритания Тим Дънсби го кани всеки петък да участва в тренировките на националния отбор и на сборния отбор на Лондон на Националната Олимпийска база в Кристъл Палас. Разстоянието и времето за пътуване са още по-големи, но натрупаният опит, знания, самочувствие – безценни.

Междувеременно Георги, заедно с наставника си Румен Куртев и всички основни състезатели на Ealing  се местят в тима на West London Penguins. Отборът е изключително силен и е един от основните претенденти да спечели титлата в Англия. Тогава Пиргов прави нещо почти немислимо. Той отказва да бъде картотекиран за двубоите от шампионата...

„Датите на състезанията съвпадаха с мачовете на Славия. Бях обещал на тренера (бел.авт. Ангел Бенински) да се прибирам в България за тези мачове. Не можех да го подведа. Не можех да предам съотборниците си. А и едните квалификации в Англия съвпадаха с лагера на националния отбор на България. За мен няма по-голяма чест от това да играя за родината си. Нямаше смисъл да ме картотекират за състезания, в които нямаше да участвам. Нямаше да е честно. Затова говорих с г-н Куртев и другият треньор италианеца Клаудио Паломбо и им обясних ситуацията. Разбрахме се, че ще продължа да тренирам и ще играя в малките турнири, които са приятелски, за да не губя ритъм и форма. Изключително съм им благодарен за подкрепата и разбирането“, категоричен е Пиргов.

Уви, мечтата му не се сбъдва. Penguins стават шампиони на Англия, с резервния вратар. Но Георги отпада от състава на България за европейското първенство. Все още непреглътнал разочарованието, младокът е шокиран от новината за трагичната кончина на един от треньорите си в Славия – Мартин Киров. Ужасът е огромен, а психиката на Пиргов е почти сломена. Близо три седмици той не стъпва на басейна. Сълзите са в очите му, а желанието да играе водна топка е почти изчезнало. И тогава чудото се случва. Оказва се, че отличните игри на българския страж в Англия не са останали незабелязани. Видели са го и са го харесали онези, които носят водната топка в кръвта си, онези, които диктуват модата и пишат историята.

С Гойко Петльович

Георги Пиргов е един от тримата най-силни състезатели на Острова, които получават покана да се присъединят към летен тренировъчен камп в Меката на този спорт - Сърбия, организиран от легендарния Игор Миланович (най-титулуваният сръбски играч за всички времена и настоящ треньор на Цървена Звезда) и Никола Раджен (за него вече казахме в началото).

В покрайнините на Белград, в продължение на две седмици Георги тренира под зоркия поглед на вратаря на „плавите“ Гойко Петльович (олимпийски, двукратен световен и трикратен европейски шампион, който е печелил 10 (десет) пъти Световната лига)...

В Сърбия Пиргов си връща желанието, любовта, страстта към водната топка. Той отново мечтае.

„Ще продължавам да давам всичко от себе си. Ще продължавам да се боря. Ще продължавам да преследвам мечтата си, а тя е да стана шампион със Славия. Това е клубът, който ме създаде и на който дължа всичко“, категоричен е Георги Пиргов, който е един от малцината, виждащи нещо положително в настоящата тежка ситуация свързана с  вируса COVID 19, въпреки че пандемията най-вероятно ще го лиши от възможността през лятото отново да тренира в Сърбия, за където отново получи покана.

„Това не е проблем. Просто няма да е лятото, а ще пътувам за Сърбия през есента. Всъщност сега поканата ми е да тренирам с отбора на Никола Раджен и Игор Миланович Wind Sport, който е като сателит на Цървена Звезда. Те просто искат да следят отблизо развитието ми. Така че най-важно е да сме живи и здрави. По-интересното е, че преди няколко месеца просто не знаех как ще успея да съчетая тренировки, пътуване до България за мачове и предстоящите ми за колежа изпити. Сега всичко се нареди. Не се радвам, че стоя затворен и правя упражнения на сухо, но поне съм спокоен, че няма да ми се налага да избирам, от какво да се откажа и кой от ангажиментите си да пренебрегна... Защото си мисля, че това нямаше да е Славия“, с усмивка завършва роденият в деня и носещ името на Победоносеца Пиргов, който вече е приет в колеж на Острова, където ще изучава френски език, биология, спорт и спортна психология, а практическият му изпит ще е по...водна топка.