ВОДНАТА ТОПКА В СЛАВИЯ - ЧАСТ 2

ТРИ ТИТЛИ ПРИ МЪЖЕТЕ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ЧЕТИРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ

Материалът е втора част от поредицата за историята на водната топка в Славия. Текстовете са базирани оснонво на алманаха  „100 години Славия”, където автори на написаното за водната топка са Камен Огнянов, Николай Кръстев и Асен Минчев. Алманахът, който има 17 автори за различните спортове, излезе през 2014 година като втора част от трилогията „100 години Славия”, която включва още „Хрониките на Славия 1910-1944” на Николай Кръстев и „Един век футбол в бяло” на Камен Огнянов. През 2015-а година тритомникът бе публикуван и в специално номерирано библиофилско  издание, което включва и трите книги с ново оформление и корици . Уникалното в полиграфията му е, че само събрани заедно, изданията сглобяват емблемата на „Славия”.

Автори: Камен Огнянов, Николай Кръстев

Последните 4 десетилетия на развитието на ватерпола в „белия” клуб с право могат да се определят като най-успешни. Всичко започва с третото възкресение за водната топка в Славия, което идва в 1986 година. Тогава от ръководството на „бялото” дружество канят бившия вратар на клуба Стоян Александров да възстанови спорта. Той започва от нулата, като сформира отбор от деца. Още на следната година младите слависти правят свой дебют в шампионата на юношите и се разминават на косъм от медалите. Изкачвайки се по стълбицата на различните възрасти, през 1991 година тимът на Славия стартира и в мъжкия шампионат. „Белите” не трябва да чакат дълго, за да бъдат сред призьорите и през 1993 г. са втори. Със сребро са и две лета по-късно.

Идва времето и за първата титла. През целия сезон 1995/96 славистите показват чудесни игри. Тогава начело на дружество Славия е големият български ватерполист Георги Гаджев, а клубът на практика се управлява от Стоян Александров, който води и мъжкия отбор. Той прави много сериозна селекция от играчи, за което са показателни  последните резултати от третия турнир на първата шестица преди финалните плейофи. На 13 юни славистите разгромяват столичния Академик с 20:5, а два дни по-късно печелят и срещу Арда (Кърджали) с 11:4. След минимална загуба с 6:7 от ЦСКА и двата тима събират по 24 точки, но головата разлика на „белите” от  +100 попадения, спрямо +34 за „армейците” ги поставя на върха преди финалните срещи.

Първият двубой за титлата между Славия и ЦСКА е на открития басейн „Диана” на 3 юли 1996 г. Ватерполистите на „белите” печелят убедително с 15:7. Остава още една крачка до титлата и тя е извървяна три дни по-късно – нова победа с 9:3 (1:0, 4:1, 2:1, 2:1) и шампионската купа е спечелена.

„Веднага след официалното награждаване ватерполистите на Славия хвърлиха във водата председателя на клуба Георги Гаджев. Старши треньорът Стоян Александров пък се зарече да обръсне мустаците си, ако момчетата му станат шампиони. Още същата вечер, на банкета за поливане на купата вече го беше направил.” (в. „Спорт”; бр. 162/7.VІІ.1996 г.).

1996 г. Ватерполистите на "Славия" - шампиони и носители на Купата на България. Отляво надясно, първи ред - клекнали: Ивайло Коев, Иво Сергиев, Роман Коев, Борислав Романов, Юлиян Борисов, Александър Милев и Ивайло Сергиев. Втори ред, прави: Владимир Симитчиев (президент на клуба), Стоян Александров (старши треньор), Георги Бакърчев, Свилен Пиралков, Йордан Велинов, Раде Виденов, Иван Иванов, Яни Георгиев, Мартин Несторов, Георги Гаджев (председател на ОСК "Славия") и Иван Пиралков (член на УС).

Здравата основа е поставена и шампионският успех е доразвит през следващата година. Макар тимът да е напуснат от Свилен Пиралков, който по-късно прави страхотна кариера в Испания,  „белите” отново са без конкуренция и стигат до титлата. Същият сезон възпитаниците на Стоян Александров правят и своя европейски пробив. Превърнали се в един от двата основни фактора в българския ватерпол, славистите в следващите четири сезона неизменно са вицешампиони, като поне в два от случаите златото им приляга напълно. До титлата те стигат отново през 2002. Трите финални срещи с ЦСКА в столичния басейн „Диана” са изключително интересни и драматични. Първият мач, проведен на 10 юли, е крайно оспорван и Славия стига до успеха чак в продължението. Първата и третата четвърт завършват наравно, а славистите взимат втората с гол аванс, който „армейците” връщат в последната част. Победителят е решен с попадение в добавеното време, а крайният резултатът е 8:7 (2:2, 2:1, 1:1, 0:1 и 2:1, 0:0 в продълженията. За славистите голове бележат: Станислав Господинов 4, Георги Кашпарски 2, Георги Бакърчев и Йордан Велинов по 1.

Вторият двубой ЦСКА печели с 10:8, след като преди последната четвърт „белите” водят с 8:7. Попаденията за Славия са дело на Георги Бакърчев и Йордан Велинов по 3, Станислав Господинов и Раде Виденов по 1.

Идва и заключителният акорд на сезона. На 14 юли 1997 г. отборът, воден от Стоян Александров, взима третия финал убедително с 11:8 (4:1, 2:3, 3:3, 2:1). Така е добавена шеста титла за мъже в историята ва водната топка в клуба.

„В третия заключителен финал Славия взе аванс в първата четвърт с 4:1 и не изпусна водачеството си до края. Съперниците  обаче на можаха достойно да понесат загубата и, разочаровани от поражението си, не излязоха на официалното закриване на първенството.” (в. „Славия”; бр.17/август 2002 г.). Шампионските попадения са дело на Станислав Господинов и Раде Виденов по 4 и Виктор Апостолов 3. А щастливият наставник, извел „белите” за трети път до титлата Стоян Александров, в минутите на голямата радост споделя: „Спечелихме напълно заслужено и логично. Всеки, който е гледал мачовете, видя че сме по-класният отбор. Показахме го и в решителния двубой, в който категорично бяхме по-добри от съперниците си.”

Отборът на "белите" - шампион на България за 2002 година. Отляво надясно, първи ред, клекнали: Йордан Велинов, Мартин Ганюшкин, Владимир Генов, Станислав Господинов, Георги Кашпарски, Георги Георгиев и Иван Иванов. Втори ред, прави: Стоян Александров (старши треньор), Христо Томов, Андрей Андреев, Раде Виденов, Деян Димитров, Валентин Павлов, Виктор Апостолов и Георги Бакърчев.

На следващата година славистите са втори, както и през 2006. Колекцията от бронзови медали пък е попълнена през 2004, 2005 и 2007 година. През последвалия сезон начело на тима застава Иван Ковачев, до кончината си през 2012 г., който извежда отбора до третото място в шампионата през 2010 г. Тогава остава усещането и за изпуснатата възможност за участие и във финалния сблъсък, след като последния мач с ЦСКА е загубен буквално в последните секунди с 10:11. В срещите за бронзовите медали отборът на Дръзки (Варна) е победен в София с 20:11 и като гост с 16:12. Това засега е и последният медал при мъжете за „белите” ватерполисти.

Състезателите на Славия – носители на сребърни медали в първенството за 2004 година. Отляво на дясно, първи ред, клекнали: Мирослав Павлов, Деан Димитров, Мартин Ганюшкин, Виктор Апостолов, Ангел Бенински и Христо Томов. Втори ред прави: Мирослав Вълчев, Дарий Дановски, Георги Кашпарски, Георги Бакърчев, Андрей Сушков, Стоян Александров (старши треньор), Владимир Генов и Георги Георгиев.

Шампионски титли на „Славия” за мъже в периода 1981-2019

1996 - Борислав Романов, Юлиян Борисов, Александър Милев, Ивайло Сергиев, Георги Бакърчев, Свилен Пиралков, Йордан Велинов, Раде Виденов, Иван Иванов, Яни Георгиев, Мартин Несторов, Ивайло Коев, Иво Сергиев и Роман Коев. Треньор – Стоян Александров.

1997 - Борислав Романов, Юлиян Борисов, Александър Милев, Георги Бакърчев, Йордан Велинов, Раде Виденов, Иван Иванов, Яни Георгиев, Мартин Несторов и Мирослав Вълчев. Треньор – Стоян Александров.

2002 - Георги Георгиев, Йордан Велинов, Мартин Ганюшкин, Владимир Генов, Станислав Господинов, Георги Кашпарски, Иван Иванов, Христо Томов, Андрей Андреев, Раде Виденов, Деян Димитров, Валентин Павлов, Виктор Апостолов, Юлиян Борисов, Георги Бакърчев и Никола Нанов. Треньор – Стоян Александров.

В част 3 четете „Как „Славия” спечели 7 пъти Купата на България”

ЧАСТ 1 ЧЕТЕТЕ ТУК