КАПИТАНЪТ ОТ НАБОР 2004

„ВОДНАТА ТОПКА Е ПРЕКРАСЕН СПОРТ. АКО БЕШЕ ЛЕСЕН, ЩЕШЕ ДА СЕ НАРИЧА ФУТБОЛ“, ТВЪРДИ ЛИДЕРЪТ НА СЛАВИЯ ЕМИЛ РАНГЕЛОВ

Има играчи, които се превръщат в символи. Играчи, чието име изплува винаги, когато се спомене даден отбор. Примери от световния спорт няма да даваме, защото някой може да си помисли, че сравняваме тях с момчето, за което ще разкажем в следващите редове. Но макар и да става въпрос за различни измерения, той е не по-малко заслужил, по-малко важен и по-малко определящ за своя тим.

Името му е Емил Рангелов и е този, за когото се сещаме веднага, когато говорим за тима по водна топка на Славия при родените през 2004-та година.

Настоящ капитан, лидер и основен играч, откакто този отбор бе селектиран и съществува, а Емил е в басейна от времето, когато може би все още няма съзнателни спомени.

Рангелов е роден на 23 декември 2004 година. Малко преди да навърши 5 годишна възраст, родителите му го записват да тренира плуване. Най-близкия басейн се намира в сградата на болница „Света София“. Детето е схватливо и опредлено има талант във водата, и само за седмица „захвърля“ помощните средства и се озовава в големия басейн. И така цели две лета, а заниманията са няколко пъти в седмицата. Но макар и да обожава спорта, Емил не ходи с удоволствие. Скучно му е. Не успява да открие смисъла от напрягането на мускулите единствено в това да плува напред-назад. До болка познатите коридори не са притегателна за него. Той предпочита колективните спортове. В свободното си време гони топката. Обича футбола. И тайно си мечтае да се занимава с най-популярния спорт. Но тогава идва и повратният момент. Треньорът му споделя с родителите, че момчето няма ръст и необходимите физически данни, за да очакват от него някакви кой знае какви резултати и постижения в плуването. И им препоръчва водната топка. Майката и бащата до този момент не са чували, че подобен спорт се развива в България, но все пак решават да опитат. И така, едва навършил 7 годишна възраст, младият Емил Рангелов се озовава на басейн „Диана“ в тима по водна топка на Славия. Треньор му е Ангел Бенински.

Трудно е. Заниманията са четири пъти седмично и изцеждат силите на момчето, но то е щастливо и вечер заспива с мисълта да стане ватерполист. Мечтата да рита топката вече е изместена.

„Водната топка е прекрасен спорт, а ако беше и лесен, щеше да се нарича футбол“, заявява Рангелов и дава всичко от себе си в името на играта и отбора. Именно привързаността към колектива се превръща в едно от най-прекрасните и силни чувства, които се пораждат в младока, който е поставен да играе по крилото, а силната му дясна ръка неведнъж поразява противниковата врата.

Постепенно Емил се превръща в лидер, като той не спира да се държи като такъв. Той никога не казва „аз“, за него истината е в „ние“. Показателен е един случай отпреди около три години.

Отборът на Славия пристига късно вечерта във Варна, където на следващия ден започват мачовете от финалите на републиканското първенство. Емил е с висока температура, но въпреки това влиза в открития басейн на комплекс „Приморски“, за да тренира със съотборниците си. Тресе го, няма сили, главата го боли, но той мълчи, стиска зъби и плува. Усетил неразположението му Ангел Бенински го вика на разговор. Присъства и майката на момчето. „Емо, виждаме, че не си добре. По-добре е да не играеш. За твое добро е“, съветват го те.

„Не. Аз трябва да играя, заради момчетата“, категоричен е Емил. В този момент майка му разбира, че преди години са направили верния избор на колективен спорт, отбор и треньор. Щастлив е и баща му, чието име носи младокът. Емил Рангелов – старши все още не може да се „пречупи“ и да гледа мач на сина си. Да, той е там. С всички родители, с които са изградили една изключителна връзка и са се превърнали в най-вярната агитка на Славия. Но когато срещата започва, Старши излиза и нервно крачи някъде около басейна, докато „белите“ воюват във водата. А след мача е първият, който отива да прегърне всяко момче от отбора, без значение от резултата. Той никога не критикува, защото осъзнава колко трудно е това, което правят тези деца и за него важно е всичко, което те получават от този спорт.

И в действителност водната топка се „отблагодарява“ подобаващо на Рангелов за усилията му. 15-годишното момче в момента е силен, млад мъж, висок 177 см и тежащ 76 кг. В колекцията си има златни медали от турнира за Купата на Столична община, възпоменателния турнир в памет на „Петър Шопов – Шопето“, бронзов медал от Републиканското първенство с юноши старша възраст (родени 2001), бронзов медал от Националния Новогодишен турнир организиран от Община Варна.

През миналата година, Рангелов попадна в разширения състав и на националния отбор на България. За съжаление не бе сред онези, които представляваха родината на Евро 2019, но това не го сломи. Не уби мечтата и страстта му. Той продължава всяка вечер да ходи със същата любов на „Диана“, а доказателство за това колко важни за него са тренировките е, че избра да учи в най-близкото до басейна училище. Всъщност Капитана избра да продължи образованието си до своя втори дом...