ВРАТАР В ИМЕТО НА ОТБОРА

МАРТИН КОЦЕВ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ДУМИТЕ НА ИВАН СЛАВКОВ, ЧЕ ВОДНАТА ТОПКА Е ПРЕКРАСЕН СПОРТ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНИ ХОРА

Помните ли филма „Топло“? Излишен въпрос, когато говорим за една от най-обичаните и неостаряващи родни продукции. Нима можем да забравим великолепният актьор Константин Коцев, изиграл една от най-забавните роли в родното кино с култовата реплика „момиченце, дай си ми зъбките“. Колкото и пъти да гледаме тази сцена отново и отново, тя никога не спира да ни кара да се усмихваме...

Казват, че харизмата се предава от поколение на поколение. И сигурно е така, защото по същия начин ни кара да се усмихваме с възхищение и внукът на покойния вече артист...

Мартин Коцев! Момчето, което има излъчването на сво          я дядо, а в същото време е и едно неоспоримо доказателство за думите на легендарния Иван Славков, който приживе отсече: „Водната топка е прекрасен спорт за интелигентни хора“...

За родения на 26 юли 2003 година ватерполист на Славия можем да кажем, че той със сигурност е един от най-мислещите, интелигентни и незаменими ватерполисти на белите.

Марто започва да се занимава с плуване, когато е едва 4 годишен. По време на тренировките той има възможност да наблюдава заниманията на ватерполистите. Интересно му е. Харесва му интригата, интензитета, хъса... Постепенно малкото момче започва да се интересува от водна топка и не спира да задава въпроси на семеен приятел, който също се занимава с този спорт в Славия. Именно той е причината за съвсем логичната смяна на плувните коридори с игрището с врати. Мартин е на 9, когато за първи път обува банския костюм на белите. И постепенно водната топка се превръща за него в начин на живот.

„Дава ми усещане за общност и приятелство. Този спорт ме научи да пренебрегвам егото си и да играя за отбора си. Приятно е. Чувствам се здрав и наистина се забавлявам. Смятам, че направих правилния избор, защото намерих нови и истински приятели. Вече наистина не мога да си представя какво щях да правя вечер вместо да отида на тренировка“, споделя Коцев, който е откровен, че се е случвало през ума му да прибягва за секунди мисълта да се откаже, но реално никога не би го направил.

„За мен това е нещото, което обичам да правя. Това е моето хоби. Сигурно ще дойде момент, в който ангажиментите в университета и след това в професията ми, ще възпрепятстват ежедневните тренировки, но аз винаги ще се връщам на басейна, за да играя“, категоричен е Мартин, който все още успява да съчетава уморителните тренировки с тежката учебна програма в училище с корейски език.

Явно обаче вродената интелигентност на Коцев му помага в спорта и го прави един от най-ценните играчи в селекцията на наставника Ангел Бенински.

В началото младокът е натоварен с тежката задача да пази центъра на противниковия отбор. Позиция, която изисква максимална концентрация, сила, бърза мисъл, рефлекс и способност да предвиждаш събитията с няколко хода напред. Умението да „играе с главата“ си помагат на Мартин и той се справя на много добро ниво. В един момент обаче решава да смени позицията и застава...на вратата. Прави го в името на отбора. По това време в Славия се заформя вратарска криза. Стражът старшата възраст Иван Андонов и роденият през 2002 година национален състезател Денис Бечев решават да се откажат от спорта, а вратарят от набор 2004 Георги Пиргов заминава за Англия. Белите остават почти без вариант под рамката и тогава Мартин поема тежката отговорност.

„В началото не смятах, че съм толкова добър, за да се конкурирам или да заместя другите вратари“, откровен е той... Но много бързо заема своето място и постепенно прави така, че липсата на доскорошните титуляри не се усеща. В случая изключително много на младока помагат неговата съобразителност, умението на предусеща какво ще направи противника и къде ще стреля, както и неговите рефлекси. Коцев притежава способността да запазва хладнокръвие и до последно да изчаква нападателите, за да може да вземе най-правилното решение и да реагира максимално ефективно.

И макар да е вече първи избор за Ангел Бенински, Мартин Коцев продължава да изживява всеки миг преди мача, да преглъща трудно загубите, да се радва на победите, но и да гледа и философски на нещата.

„Винаги се случва да загубиш. Трябва просто да го приемеш и да продължиш. Макар че това са най-трудните ми и тежки мигове. В такива моменти имам чувството, че съм разочаровал съотборниците си. Трудно приемам слабите си отигравания – грешен пас или допуснат гол. В същото време чувството преди мач, самата предстартова треска са нещо невероятно. Нещо, което не се среща всеки ден и затова обожавам да играя. Обичам да усещам притеснението и вълнението преди всяко състезание“, споделя Мартин, който признава, че се стреми да става все по-добър, за да не разочарова съотборниците си. И те вече му вярват безусловно, че той няма да ги подведе. И той не го прави. Напротив. В последните квалификации Коцев се справи чудесно и бе с основна заслуга за класирането на „младша възраст“ сред най-добрите шест, на които през юли предстоят мачове за определяне на шампиона на България.

„Мисля, че ще е супер най-сетне с родените през 2003/2004-та да вземем медали. Вярвам, че имаме сили да го направи. Много съжалявам, че в последните мачове все нещо не ни достига да победим Черноморец и искрено се надявам този път да успеем“, откровен е Мартин, който признава, че най-удволетворяващото чувство за него е, когато отборът му печели.

„Искрено съм благодарен на съдбата, че ме отведе на басейна и започнах да се занимавам с водна топка. Този спорт ме научи да разчитам на приятелите си и да играя за момчетата. Това е незаменимо“, завършва Коцев.

Да, Бате, прави си... Прекрасна игра е... За интелигентни хора!