ТАЛИСМАНЪТ С АНГЕЛСКА УСМИВКА

ЛЮБОМИР ДАСКАЛОВ Е СКРИТИЯТ КОЗ НА СЛАВИЯ, КОЙТО ПЛЕНЯВА ВСИЧКИ С ЧУВСТВОТО СИ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ, ХЪС, ВОЛЯ ЗА ПОБЕДА И НЕПРИМИРИМОСТ

Славия U17 отново е сред най-добрите в родната водна топка. Ватерполистите на „белите“ (родени 2003-та и по-малки) извоюваха своето място в Топ 4 на България и през уикенда ще влязат в битка за разпределението на медалите във финалния кръг на тазгодишното издание на първенството, а техни съперници ще са тимовете на КПС Варна, Черно море Варна и Черноморец Бургас....

Всъщност самото класиране на възпитаниците на наставника Ангел Бенински в тази фаза на шампионата е повече от успех. То е подвиг! Защото тези деца нямат нито условията, нито базата, с които разполагат техните опоненти от Варна, Бургас и Враца. Истината е, че Бенински прави и невъзможното, за да ги подготви, да им вдъхне самочувствие, вяра и хъс. Благодарение на него тези деца, които вече са прекрасни млади мъже все още са на басейна, където делят водата с отборите на ЦСКА, Локомотив НН, ЦДНА и Левски... И въпреки всички несгоди, въпреки ограниченото пространство и време, те успяха да се преборят за място сред четирите най-добри...

А този успех, този подвиг нямаше да е възможен, ако Славия не разполагаше със своя талисман и скрит коз... Всичко се случи преди няколко месеца по време на решителните квалификационни мачове. „Белите“ се изправиха в последен мач срещу Ботев Враца. Играта не вървеше, опонентите се хвърлиха „на живот и смърт“, а и съдиите сякаш имаха скритото желание на да видят врачани на финалите. И тогава на сцената се появи Талисманът. В заключителната част Бенински просто се довери на едно момче родено през 2005-та година. „Любчо, влизай и покажи какво можеш. Класирай ни“, каза Бенински. Срещу него стоеше Любомир Даскалов. Той просто се усмихна с неговата неповторима, лъчезарна усмивка и скочи във водата. Резултатът бе 10:9 в полза на Ботев, а до края оставаха 4 минути. И Любо не подведе своя наставник. Дори напротив, превърна се в герой за своите, отбелязвайки 3 гола за крайното 12:10... Славия се класира за Суперфинала...

Роденият на 19 май 2005 година Любомир Даскалов е в басейна вече повече от 5 години. За първи път отива на Дианабад малко преди да навърши 10 години. Изборът е логичен. Баща му Димитър е бивш ватерполист, а две години по-големият му брат Данаил (за него прочетете тук) вече е част от тима на Славия.

Още с първите тренировки Любчо усеща, че това е „неговият“ спорт и много скоро, подобно на останалите си съотборници започва да вярва безрезервно на своя треньор, като опитва всячески да не го разочарова.

Силната ръка на Даскалов е дясната, а любимата му позиция е на „5-те метра“. Във водата той се отличава с изключителна работоспособност, хъс, непримиримост и воля за победа. Независимо кой е съперникът, Любо (170 см, 55 кг) никога няма да се уплаши, а е готов да се „сбори“ дори с 10-15 килограма по-тежки съперници.

Той има изключително развито чуство за справедливост, отборен дух и винаги е готов да защити съотборник....

Случи се преди 4 години във Враца... Отново Враца. По време на приятелски мач съперник не спираше да малтретира един от играчите на Славия, а съдията услужливо си затваряше очите. В един момент Любчо не издържа и нанесе такава серия на опонента си, на която би завидял дори Кубрат Пулев. Логично бе изгонен. Но най-странното се случи, когато той излезе от басейна. Бе обграден от останалите играчи на домакините, които го прегърнаха и опитаха да го успокоят... С мъжеството си той бе спечелил и тях...

Сега Даскалов отново е с „батковците“ и пътува за морската ни столица, където утре започват решителните мачове. Талисманът е там и дано отново донесе успех, за да видим поразителната му и искрена усмивка.