МЪЛЧАЛИВИЯТ БОЕЦ НА СЛАВИЯ

ДИДО ДАСКАЛОВ Е ГОТОВ ДА ПОНЕСЕ НЕИМОВЕРНИ НАТОВАРВАНИЯ И ДА СЕ БОРИ "ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ" В ИМЕТО НА ОТБОРА

Беше лятото на 2016-та. Момчетата от отбора на Славия по водна топка (родени след 2003-та година) участваха в Международния летен турнир организиран от Община Варна. „Белите“ играеха срещу Зенит (Санкт Петербург). Руснаците бяха пристигнали с две години по-големи състезатели и двубоят определено не може да бъде наречен равностоен, тъй като на всичкото отгоре в редиците на родния тим личаха имената на ватерполисти родени през 2004-та, 2005-та и 2006-та година. Мужиците бяха с две глави и десетина килограма мускулна маса над играчите водени от наставника Ангел Бенински, който бе доволен, че подопечните му ще натрупат опит в битка с корав и изключително можещ и силен съперник. В този момент момчето с бяла шапка и номер 11 пресече един пас, открадна топката и се впусна в контратака. Надплува двама опонента и останал сам срещу руския страж, го прехвърли с брилянтен, параболичен шут, отбелязвайки гол за Славия. Да, „белите“ загубиха, но показаха, че разполагат с играчи с огромен потенциал. Един от тях е именно „единайската“, чието име е Данаил Даскалов. А Дидо, както го наричат всички за пореден път показа, че басейните във Варна са сред „любимите“ му арени, където той е способен да изригне и да изиграе невероятни мачове. Така бе и шест месеца по-рано, когато Даскалов бе с основна заслуга за великолепното представяне на столичани, които спечелиха бронза в изключително силен турнир, побеждавайки редица морски тимове. А истината е, че по онова време Дидо все още бе „новобранец“ във водата.

Роденият на 03 август 2003-та година Данаил Даскалов започва да се занимава с водна топка през април 2015-та. Причината е прозаична – младокът обича водата и иска да бъде в нея, но чистото плуване му се струва скучно и досадно. Везните накланя неговият баща – Димитър, който е бивш ватерполист и именно той насочва сина си към спорта, който постепенно се превръща в начин на живот за него.

В момента Дидо е един от стълбовете на Славия, като е основен играч, както в отбора на своите връстници, така и при юношите старша възраст (родени 2001-ва година), а вече получава и повиквателни за мъжкия тим.

„Когато Дидо е пред мен, съм спокоен. Знам, че мога да разчитам на него. Много силен играч, много борбен, много устремен и мислещ. С него се разбираме без думи. Вярвам му, защото винаги прави и невъзможното, за да тушира опасността пред мен. Способен е да рискува себе си в невъзможна ситуация, но ще бъде докрай отдаден на целта да блокира противниковия нападател“, разкрива за Даскалов вратарят Георги Пиргов.

Любимата позиция на 16-годишния Дидо, който е вече е 182 сантиметров млад мъж (75 кг) е да пази „центъра“ на противника. А за тези, които разбират от водна топка, е ясно, че в тази зона битката е жестока, а на моменти дори брутална.

„Той е невероятно момче и истински боец. Гордея се с него и съм истински щастлив, че го имам в отбора си. Рядко може да се срещне подобен характер. Той е изключително силно момче, което е готово да понесе неимоверни натоварвания, да се бори до последен дъх, както се казва, но никога няма да се оплаче и винаги прави всичко в името на отбора“, споделя за Даскалов неговият треньор Ангел Бенински.

Преди година бе и един от най-трудните моменти за Дидо, чийто характер бе поставен на изпитание. Той, заедно със своите съотборници трябваше да намери начин да преодолее шока от трагичната гибел на помощник-треньора на Славия Мартин Киров. За известен период, иначе мълчаливият младок се затвори още повече в себе си и само сълзите в очите му показваха огромната болка. Но той се съвзе и вдъхна кураж и сила и на съотборниците си. Момчетата облякоха тениски с лика на Киров, на които пишеше „Завинаги с нас“, и поеха към финалите на Републиканското първенство. А там бяха невероятни. Играха като отбор, като мъже, като истински бойци. И ако не беше недоглеждането и грешката на един господин от съдийската маса, „белите“ щяха да се окичат със среброто. Уви, едно грешно записано попадение прати Славия на третото място (с равен брой точки и по-лоша голова разлика), а Дидо прибави трети бронзов медал в колекцията си. Но това няма как да го сломи. Той е достатъчно силен, за да преминава през всички трудности и несгоди, продължавайки напред. Без да се оплаква. Защото е боец.